На преживяна улица,
застлана с камък и с пот,
оная дето води до нивята,
що раждали са жито или ръж
безизходна, с корен впит в земята,
изтежко стряхата прославена за гиздава, загива.
Стои безпътна, с опустели словосъчетания,
с изтляла светлина в очите,
изкормена във време, кога жена е трудна.
Чердака везан с длето на майстор целувал дъбовите летви,
подрежда стародавната трапеза с трикраки столчета,
а на миндера кани свелосенки на чаша отлетяло време, ...