Системата

28 февр. 2010 г., 11:56

Поэзия » Философская

542 0 1

Заблъсках лудо с длани по Скалата -
опитах всичко да я променя...
Изместих талвега на реката -
и ден, и нощ дълбае я вода.
А тя стои - надменно неподвижна,
ехидно гледа на света през мен.
За нея дар от Бога съм - харизма,
която все ще си отиде някой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Системата

Искате да прочетете повече?

Предложения