Системата ни убива!
Системата ни краде!
Пред поредната зима
е въпросът – Къде
да си скрием главата,
демокрацийо жалка?
За горещото лято
да сме с нова закалка!
Все променят закони
в тази куца система.
Младежта, кой прогони?...
Който драпа да взема,
да си трупа имоти,
да краде от разруха...
То това днес, живот ли е?
Стигнали сме до тука,
да не чувстваме дъно,
да роптаем гневозно,
да се молим да съмне...
Що да е несериозно?
Писна ни от бездушие!
Писна ни от лъжи!
Време е, нас да слушат
всички пишман големци!
***
Времето бърза и ние така,
болката вече гнояса.
Стига! Крещим за нашите деца!
Стига броили сме пясъкът.
© Валентин Йорданов Все права защищены