Не съм забравила каква си невъзможност,
по скалата на Рихтер – шест и половина.
Животът и без теб си има срок на годност,
а в по-голямата си част е люта зима.
Може би сме си просто взаимоизгодни
във сивия делник – латерална опора.
Тихо преглъщаме истини неудобни
и бягаме, бягаме... далече от хора.
От неизреченото научавам много,
от систолациите в ляво – просто всичко.
Не бива да ме съдиш, не и твърде строго.
Аз съм само човек - човек и друго нищо...