laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
5 нояб. 2013 г., 10:09  

Ситуация II 

  Поэзия » Юмористическая
450 0 4

Някой ми каза: „Красива жена!”

„На 50 ли?”, засмях се.

„Зле е с очите, но няма вина...”

 мислех си и двоумях се...

 

Все ми се искаше някак си... (Да,

дано има нещичко вярно.)

Гордо изпъчих се, вирнах  глава,

със ново костюмче се барнах.

 

Навих си косата и сложих гердан,

на токчета скочих високи,

корема си стегнах със кожен колан.

Въртях се във всички посоки,

 

дано ме съгледа пак онзи младок,

който „красива” ми каза.

Лъвицата в мен се приготви за скок,

за лов във последната фаза.

 

И скоро го срещнах. Едва промълвих:

„Красива веднъж Ви се сторих...”

А той ми отвърна със глас много тих:

„За дъщеря Ви говорех...”

 

За миг се  сконфузих и извиних.

Гледам - и той притеснен.

Едва да попитам се осмелих:

"Не Ви ли прилича ... на мен?"

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Така е! Прилича." - ми каза смутен
    "Отзад - сестрички сте същи,
    но щом ви погледнах отпред и разбрах,
    че вече Ви искам за ... тъща."
    Няма да се даваш момиче!
  • Мила Кери, твоят коментар ме накара да напиша още един куплет накрая....
    Благодаря ти!
  • Ами, те дъщерите са отражение на майките си, тъй чееее..... Поздрави за усмивката, която ми подари!
  • Ох, кофти тръпка
Предложения
: ??:??