19 окт. 2014 г., 11:38
От сънищата обич - протегната десница.
Под новата луна зачеваше се новото.
Лапите във кръв, но дръзката вълчица
вече е свободна и скъсани оковите...
В капризи Есента си губеше позлатата,
сред скъсани листа, сред мъхове и гъби.
Разкрила вълча паст все душеше в гората,
забравила за блясъка на хладните си зъби.
Когато дни ръждиви потъваха в неволя,
сред клетките ръждиви и побеснели псета,
тя бе почти забравила основната си роля
и мириса на Кръв, Земята и Небето... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация