Наричат ежедневието – „сиво”.
А то приема, че такова е и се смирява.
Макар че би могло да е красиво
и обич, и надежда да раздава.
Кой отговорен е за сивотата
и за отлитащите скучни дни?
Нали сами избираме на красотата
да кажем: „да” или пък „не”? Нали?
Когато се огледаш дали виждаш
цветя и слънце, птици в полет волен?
Или не вдигаш поглед от земята,
търсейки повод да си недоволен? ...