Сияят пръстите от щастие.
Докосвали те нежно, със желание.
Очите ми те гледат, блеснали.
Със своето нестихващо мечтание.
Една-едничка се отронва,
сълза и се разходи по лицето.
Погали го и го целуна.
И път пое в небитието.
Усмивката ти лъчезарна
ме стопля в дните ми студени.
Обгръща ме със много обич,
дори далеч да си от мене.
Сияе всичкото във мене.
От щастието споделено.
Като Вселена необятно,
изпълнено със вдъхновение.
© Христо Костов Все права защищены
ти още много вдъхновения,
Романтико*