Кафето с лед не иска друго,
освен да се вълнува лудо
в горещо темпо на фламенко
с лъжичка бляскава под сенки
на порцеланови дървета
с каймак от облаците летни.
Мечтае да се вихри дръзко
в кръвта ми, да избухва в пръски
и цяла нощ да бдя безсънна
в прегръдките на свежест тъмна.
Но аз съвсем не се предавам
и непреклонна, го отправям
в хладилника на място лично
с молба да се държи прилично.
А после лягам уморена
в приспивната и топла леност
на бял чаршаф с цветя и клонки
в дъждовен сън над Амазонка.
Ще търся хлад, щом се събудя –
кафето с лед не иска друга.
26-27.08.2019
© Мария Димитрова Все права защищены