Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
15 сент. 2021 г., 11:57

Скала ще плаче от човечност 

  Поэзия » Философская
268 3 8

Кърпи душата си разбита. Зли камъни, за кой ли път,

към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.

И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,

с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?

 

И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род

и смушка те със сто копрали, безплоден нечии живот.

Вината ти е там, каквото отсъдил ти е празноглав.

Вървиш, към своята Голгота и няма скръб, и няма гняв.

 

Небето няма да се срине, за мравка някаква си там.

Ще минат дни, като години. Духът ти ще остане храм,

на истината, вековечна. Дори сред хиляди лъжи.

Скала ще плаче от човечност, стихът един ще издържи!

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искам да дам много сърца... Само че имам право само на едно. И ми стига, защото само над това имам власт.
    Човек трудно може да изкаже емоциите, които предизвикват такива думи в твоите редове, Надежда...
  • Благодаря ви, момичета!
  • "Небето няма да се срине, за мравка някаква си там.
    Ще минат дни, като години. Духът ти ще остане храм,.."
    Силно!
  • Прекрасен стих!!!
    Поздравления!
  • Сърдечно ви благодаря!
  • Силно, мрачно, внушително и някаква каменна нежност.
  • Прекрасно!
    Твёрдо и печально...У меня тоже сегодня... дефолт
  • Написвам ти като коментар с голяма буква Поезия!👏😍 И с това казвам всичко!😘
Предложения
: ??:??