Самодива (Вики)
537 5966
16 мая 2008 г., 14:43

Скалата 

  Поэзия
776 0 14
На слънцето под палещата ласка,
в прегръдките на вятъра студени
стои скала - достойно неподвластна
на хората и бързащото време.
Със дъжд и жар небето я залива,
светкавици и бури я смразяват,
но тя остава горда, мълчалива -
не чувства страх и болка не познава.
Видяла е рождения лъчисти,
свидетелка на грях и смърт жестока,
посрещала е изгреви сребристи
и залези на времето в потока.
Легенди знае стари за герои,
истории за хора, тук живяли.
Глас няма и не може да говори,
но всичко помни, всичко е видяла.
Безстрастно от върха живота гледа,
недостижима в своята далечност...

Напомня, че на Господ в мирогледа
човекът е една прашинка вечност.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??