30 мая 2014 г., 12:19

Скалпирани мечти 

  Поэзия » Любовная
728 0 14

-


Колко нощи остават, шамане?
Колко дни ми остават, те питам —
да го чакам с разжарени длани,
да го гледам със обич нескрита?

Ураганен в гърдите — трамплин е
за очите ми. Луда вселена!
Тази зима, когато премине,
ще пришпори ли коня след мене?

Накъде ми е пътят, шамане?
На очите си вече не вярвам —
даже пета посока да хвана,
на следите му пак ще съм вярна.

Колко вятъра трябва да яхна,
за да спра — укротена — под скалпа му,
колко сънища в празната стряха
ще търпя — на звездите под залпа?

Вече двеста орлови години
съм за него вода ненапита.
Щом го нямам, стрела направи ме —
за последния мир на лулите му.

 

 

-

© Станислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??