Тежко е положението в родната страна…

Тежко е за майки, за бащи, за деца…

възрастните и те носят голям товар…

за смърт си мислят и това им е цяр…

но нормално ли е това?

Нима това е българската съдба?

Оставащите, да теглят до последния си час,

а бягащите да жалеят тихичко, без глас…

Далеч от дома пари да печелят,

а после да няма с кого да ги поделят…

Да се отричат от майка и баща,

за да се чувстват пълноправни в чуждата страна…

А тяхната Родина мила, да затъва с пълна сила..

Депутати да крадат, хора без работа да сноват…

Човека от човешкото в себе си да се отделя

и въпреки това, да заспива спокоен в своята постеля…

Каква е тази „криворазбрана цивилизация”

къде остана борбената българска нация…

Левски и Ботев от учебниците ще трият,

мозъците на децата искат да промият…

От нов Паисий Хилендарски се нуждаем,

от нов Христос, пред когото да се покаем,

че отделихме се от себе си и от народа,

че станахме една помиярска порода…