Скитница съм Аз!
Мълчаливо бродя по този път...
И боса, гола със себе си се боря!
Скитница без свян, без срам!
Душата ми е нежна шир,
душата ми е благост, топлина...
И в нея искам теб да подслоня!
Бродя в този ден, в тази нощ!
Скитница ранима,
но горда, непобедима!
Аз съм твоят сън, твоите копнежи...
Ти ме чувстваш, знаеш, че съм там в безкрая...
Там, където само чувства и душа
се докосват в светлина!
Може би очакваше да спра,
може би не ме разбра?
Ти искаше да ме спасиш...
Да имам място в този свят коварен,
в който виждам толкова тъга,
толкова болка, самота...
Не, недей, не искам аз подслон!
Искам да продължа да бродя
с живота да се боря!
Да бъда боса, гола...
Това съм Аз,
това е моята съдба
на скитница една...
© Деси Ъруин Все права защищены