Не искам да вярвам, да бягам и моля.

Не искам да тръпна очаквайки теб.

Където е тъмно, не искам да ходя,

Дори и да падам ще продължавам напред.

Не ме обличай в тъмни илюзии.

Недей, не убивай огъня с лед.

Изранена и мръсна от безкрайни пътувания,

Накрая пак ще се върна при теб.

Бясна и смирена, откровена и няма,

Приеми ме такава каквато някога бях.

Ще бъда твоята малка измама,

Твое спасение, твой свят и твой грях.

Не ме предавай, повярвай в мръсната мен,

Повярвай в това, което е трудно за вярване.

И когато спреш пред мен уморен

Ще прекъсна вечното мое надбягване.

И до тебе ще спра, уморена от емоции,

От лъскави епохи и безчувствени лица.

Ако успееш да ми простиш всички пороци,

Няма да бягам от теб и света.

Ще застана до теб и тиха и бурна

И грешна и свята до тебе ще спра.

И ако приел си моята лудост,

Ще приемеш и моята студена ръка.