5 янв. 2008 г., 06:37

Скитник 

  Поэзия
1512 1 10
Попаднах в свят на тъмнината,
оставен да се скитам там,
раждаше ме късно мракът
и денят гореше ме осъден сам.
Врати затворени, потъпкани цветя,
мечти заровени, ограбена душа,
бодливи мрежи пътищата вплитат,
и никой нищо не обича...
Свят-илюзия, ограбен и студен,
тъмни спомени, безсмислен ден,
сълзи в прахта, следи забравени,
и чувства бледи, сякаш изпродадени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Зафиров Все права защищены

Предложения
: ??:??