Утрото дойде съвсем неочаквано.
Телата ни, сплетени бяха в едно.
През прозореца- лъч светлина, мигновено.
Изкрещя: Това не е твойто легло.
Трябва да тръгваш. Стани и тръгни!
Няма време дори за кафе.
Ти беше случайност. Замълчи!
Не протягай отново към нея ръце.
Знаеш, че си вечния пътник.
Преспиваш често в чужди легла.
Обречен да бъдеш с тъжния спътник,
уморената, стара и зла самота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.