12 окт. 2019 г., 00:18

Скитник 

  Поэзия
808 1 3
Спал си под моста, било ти е студено.
А аз тука ти плетях вълнен шал.
Ял си корички, натопени в локвата.
А аз тука ти задушавах джолан.
Скитал си от град на град, бос и уморен.
А аз седях и те чаках да дойдеш при мен.
Търсил си пътека из гори, поля и долини.
А аз гледах през прозореца и чаках, чаках...
Сварих ти липов чай. Навън е студ и мъгла.
Бродирам гоблен, за да не поглеждам есента.
Часовникът тиктака, чувам как капят листата.
Чувам как стъпваш в калта, как идваш насам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Все права защищены

Предложения
: ??:??