Беше гладен...
Толкова гладен...
че с трепереща вече ръка...
посегна към кофата...
Отвътре... спокойно,
един плъх си похапваше...
Изгледа го с малки,
кръгли и тъжни очи...
Сякаш съдбата му бързо прочете,
мъката му разбра...
После леко отстъпи...
и вечерята с него ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.