Скитникът

26 нояб. 2013 г., 22:37

Поэзия » Любовная

380 0 3

Последно – тук не ме търси,

отдавна я няма моята сянка там,

разбрах всъщност коя си ти

и тръгнах, но този път сам.

Загубих се в този свят празен,

без адрес – скитникът броди…

Тъжни спомени в ума намразен –

самотата взе желаните изгоди.

Скитникът обикаля и лута

по улици нови, безкрайни –

за последно избрал маршрута

към страни необичайни.

Недей да ме търсиш, любима,

дори да имаш някакъв интерес,

занапред тук няма да ме има –

скитникът няма постоянен адрес.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2013-12-11T13:41:00+02:00

Много дълбок смисъл си вложил!Поздравявам те!
gravitacia (Вихра Волева)

2013-11-27T14:33:38+02:00

Тъжно е, че толкова млад познаваш чувството, но се е родил хубав стих. Браво!
Sevgimizi (Лора)

2013-11-26T22:47:16+02:00

Изключително красиво!!!!!!!!!!!!!Всяка дума, всеки стих...!!!!!!!!! Толкова истинско и дълбоко!!!!! Преживях го, докато го четях и определено ще го запомня!!!!
БРАВО!!!!!!!! Много си талантлив!!!!!!!!
С МНОГО УВАЖЕНИЕ!!!!!
И МОИТЕ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!!