Заскрежени са прозорците. Полъхва студ.
На зимата последен опит е да вледени света.
Събуждам се, в обятията ми сънуваш друга.
Опитвам да избягам, а връщам се, не мога.
Оставам още час, мълча насила.
От пода дрехите събирам. И боли ме.
Ръце, които сплитаха се през нощта,
Сега висят отпуснати… и няма я страстта…
Очите ни избягват онзи миг, когато
Признаваме, че просто бягаме. Безгласно.
Таксито идва. Още няколко безсмислени минути.
Кафето е със захар, а горчи. Цигарата е люта.
Усмихваме се задължително, а гледаме встрани.
И страх ни е, че ще се видим след някакви си дни.
Вратата хлопва. Точка. И спасени сме. Завинаги.
И заскрежени са прозорците. И зимата е ледена.
© Елена Даскалова Все права защищены