Скрих се

8 янв. 2010 г., 22:10

Поэзия

1129 1 2

Скрих душата си от хората,
за да не бъда наранена,
с времето си сложих маската,
една илюзия фалшиво съвършена.

Сега никoй не подозира
за урагана вътре в мен,
единствено във маската се взират
и лапват въдицата ден след ден...

А аз горя, изригвам и се разпилявам,
хем играя, хем себе си раздавам
и в един момент осъзнавам,
че маската не ми е чужда,
че това съм всъщност аз... признавам,
просто да се скрия имах нужда!

Скрих се

Свързани произведения

Комментарии

Предложения