СКРИТА ЛЮБОВ
Живей със спомена
за мен и моята любов
и вечно аз ще бъда
твоят зов.
Там, откъм небето,
някъде сега
броди моята душа,
скита се и пита
защо ли мен
смъртта повика.
Така силно аз обичах,
но скрита беше
моята любов
към едно момче,
което не знаеше
за думата любов.
То виждаше
очите ù красиви
всеки ден
и казваше: "Здравей...",
търсеше усмивката ù блага,
радваше се скрито
на щастието
да вижда
любимото момиче.
Така е понякога в живота,
годините отлитат,
часове след часове вървят,
смъртта не може да я върне,
момичето, което
му навестяваше съня.
© Петина Георгиева Все права защищены