Две стени - и празно по средата;
две тела - и по средата - ти
мълчание, ненавист, страх;
ти, но аз не те познавам
вик, тътен, а после - тишина
глух кикот, а аз ли бях това?
Отдавна вече съм забравен.
И цялата вселена,
всичко,
между две стени;
И ти си там,
знам твоите очи,
но те сега са само сенки,
и това, което знам
тъне в забравата на другите животи,
които може би са мой,
а може би са стари сънища,
най-вече никому ненужни.
© Ивана Кирилова Все права защищены