Скрити сълзи

Аз отдавна не мога да плача -

вместо мен е заплакал дъжда.

Като скитник самотен във здрача

той ми казва: ти си също сама.

И си същата скитница в здрача,

неразбрана, самотна в нощта,

само дето не можеш да плачеш

и не знаят за твойта тъга.

А пък той се наплаква на воля,

сякаш за всички самотни души.

Помогни да заплача - се моля -

помогни ми, че много тежи.

Искам всички да видят как плача

със истинки топли сълзи

и да питат какво ли те значат

и как може от тях да боли?

Но дъждът вече спира да плаче

и прегръща ме да ме утеши.

Аз усмихвам се, аз съм силна, обаче...

продължава във мен да боли.

И се моля да мога да плача

след като спря да вали,

но нали съм сама и съм в здрача,

няма кой да ме утеши.

По-добре, че не мога да плача,

Вместо мен нека плаче дъжда!

Някой ден и аз ще си поплача,

някой ден, когато не бъда сама.

                             02.05.1995 г.