12 дек. 2010 г., 20:28
Грозни думи екват във нощта,
тежки рани цапат с кръв снега.
Очите натежават от сълзите безброй,
сърцето пак се свива в един болезнен вой.
А болката остава във тебе като гной,
разяжда те отвътре, но стене за покой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация