26 июн. 2009 г., 12:13
Скука
Кварталното кафене-кръчма,
стопанката с деколтето.
Влиза денят и поръчва
днешните си портрети.
Две баби, таксиджията с курвата,
детето с бозата...
Това са.
И моя милост, търкулната
до най-крайната маса.
Безсмислено, празно, скука.
В кръг се върти Земята.
И да напсуваш - тука
утре сам ще си чуеш псувнята.
Влиза денят и поръчва
днешните си портрети.
Две баби, таксиджията с курвата,
детето с бозата...
Това са.
И моя милост, търкулната
до най-крайната маса.
Безсмислено, празно, скука.
В кръг се върти Земята.
И да напсуваш - тука
утре сам ще си чуеш псувнята.
© Райчо Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
хубаво е, Райсън, но долавям болка....
-
Кефиш!!!
-
!
О-о-о! Най-шареният портрет - на псувнята, Райсън! Има надежда!
-
..с idemidoidemi
-
Замисли ме, хлапе. За това колко полезно нещо е псувнята. Та тя е катализатор на душичките ни. Без нея сме... заникъде.
-
-
Това кафене ще е в онова, пустото село.
Идваме на гости, да го напълним! -
к'во ти е напоследък бе, човече?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
болката е винаги с нас.