И приижда в сърцето най-жестоката скръб,
бавно изстиват сълзите по мрачния път,
топлите длани, изсъхнали като камък,
кръвта студена, не ще е пламък,
но защо те търся и без теб не мога,
пепел в стари рани нима е болка,
а виждам дъното на бездна,
тъмен спомен, но не ще изчезне,
и таз любов тъй силна
изгаря душата ми ранима,
искра не ще е,
а печал и скръб, носейки ги вечно.