Всеки ден щом срещне ме зората, Със всички сили почвам да се боря, Гоня те с обиди от главата, Във минало не искам да се ровя.
Всеки ден щом сам за миг остана, Картини във главата ми описваш, Изживявам те, човъркам в свойта рана, Прощвам, гоня те... и пак ми липсваш!
Всеки ден щом вляза да се мия, Плача и се търкам с всичка сила, Мъча се от мен да те отмия, Но твърде, твърде много си ми мила!
Всеки ден щом мека дреха сложа, Чувствам нежната милувка твоя, Не искам да докосваш мойта кожа, Събличам се и скачам пак във боя!
Всеки ден, щом седна аз да пиша, Ръцете ми треперят пак за тебе, Драскам, късам, спирам и да дишам, И тропам с крак като ревливо бебе.
Всеки ден очите щом затворя, Виждам те как злобно ми се смееш, Изсипваш върху мене пак пороя, И празни обещания пилееш...
Всеки ден се моля да си тръгнеш, Сърцето ми в сълзи да не накисваш, До вчера щеше ти да ме прегърнеш, А вече няма те, о, Боже, как ми липсваш!
Секундичка ми дай да те забравя, Хайде - помогни ми да те мразя! Грешката си няма да поправя - Но поне сърцето искам да запазя...
П.П.
Слаби сме пред теб, Любов, използваш ни душата, Ти чувстваш с нашите сърца - нали сме ти децата, И наз боли ни, ако ли от грешка си ранена, Слаби сме пред теб, Любов - бъди благословена!!!
Ако издадеш стихосбирка, аз първа си я купувам! Впечатляващо творчество, не се среща често такъв живец в произведенията, а визирам и музикалните ти изпълнения!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.