Разрушителни думи отправяш към мен,
макар да ме хулиш, аз пак те обичам.
След малко се връщаш гузен и смутен,
защото аз от теб не се отричам.
Ти си моята слабост, моята горчива сълза,
приемам те и те обичам, ти си моята съдба.

А когато се усмихнеш и лицето ти се озари,
дъхът ми спира и сърцето ми тупти, тупти.
Ние с теб не си принадлежим,
но винаги ще я има искрата, която няма как да угасим.
Присъствието ти ми носи сладост, твоето име е моята
Слабост.