24 мая 2019 г., 11:46  

Слабост 

  Поэзия
5.0 / 23
710 16 25
Забравих как се пише за раздялата,
защото плачат липсите изстинали.
Забравих даже да затопля стаята,
но Вие, струва ми се, не сте и идвали.
А ние никога не сме се срещали.
Освен в илюзии размити в лупите,
приличащи на лещи за проглеждане,
в които истината е дете на лудите.
С която Ви обикнах. Твърде бързо.
И твърде бавно после си прощавах.
От думите ни. Вързани на възел.
Изплетох си въже за оцеляване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Все права защищены

Предложения
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »