Вървя замислена и се усмихвам.
Усмихвам се, защото мисля си за теб,
защото с мислите по теб улисана,
живея сякаш в омагъосан плен.
Знам, че бариерите пред нас са много
и не трябва надежди скрити да тая,
но аз те искам, ти си сладка болка.
Гориш ме. И с теб надявам се да е така.
Копнея те и те жадувам.
Не ме отблъсквай, ще ме нараниш.
Целувай ме и ме докосвай. Докосвай и
целувай,
дори това да означава, че грешиш.
© Сияна Георгиева Все права защищены