Генка Богданова
Нощ... А цигулката плаче
и разказва за чужда любов.
Но въздиша и плаче така, че
да заплачеш и ти си готов.
Все едно, че е краят печален!
Все едно, че от обич боли!
Ето, трепва в тебе разпален
порив сладък и нежен, нали?
Нощ е... Цигулка въздиша
и разказва за чужди мечти.
Развълнувана стихове пиша
и се питам, не спиш ли и ти?
И се моля, дано и за тебе
друга нежна цигулка звучи!
Че плачът от любов е потребен,
а животът без него горчи.
© Генка Богданова Все права защищены