Сладка умора

16 февр. 2010 г., 09:48

Поэзия

647 0 5

Уморих се от земни неволи

Боря се с чувства наболи

Като тръни забити

Орлови нокти извити

Мойте страсти разкъсват

Тихо на пръсти пристъпват

Винаги в гръб − изненада

Бодват − сърце прокървява

Само не знаят

Любовта как избуява

Всяка капчица кръв я калява

Тази умора пак ще преборя

Глътчица само − свежа любов

Трънче забито − изпратен е зов

Ангели пеят в тихата нощ

Има Любов Сила и Мощ

Сладка умора − не ще ги затворя

Чувствата мои пускам на воля

bojenski (Иван Иванов)

2010-02-17T07:12:19+02:00

Добре казано!
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

2010-02-16T23:43:34+02:00

Любо, напълнил си сайта... с чувства на воля! Едвам се промъкнах до тук!
longin (Любомир Деничин)

2010-02-16T21:59:04+02:00

СЕЛВЕР,ВОДОЛЕЧЕ ,Слушам и изпълнявам още повече когато съветите са от приятели .Топлинка от мен!!!
vodoleia (Мария)

2010-02-16T15:21:25+02:00

Пусни ги, Любо, и те ще разцъфтят напук на всички тръни! Поздрав!
longin (Любомир Деничин)

2010-02-16T11:46:46+02:00

Ехее здравейте принцесо ИВОН, ЖАРАВА от мойте чувства душата и на вас дава!!!