Сладката тъга в очите ми
(Ти знаеш)
Лекотата, с която се докосваме –
всяка прегръдка говори без глас,
нежността, с която се усещаме -
кажи, ще мога ли да ги забравя аз?
Гласът, който чувам го нощем –
мек, топъл и леко приспивен!
Уж спирам, но искам го още –
да се будя до теб и до теб да заспивам!
Когато с теб съм, забравям за всичко -
за хора и време, за разстояния... ...