Така се случи някога, където
ти пиеше очите ми безмерно...
И пак ще си навярно влюбен
и търсещ пристана уютен...
Така се случи някога, където
сама не съм във празната си стая
и сълзи не проливам аз от ревност,
щом ти се случваш, там, където
запазих място във сърцето...
Завесите потрепват пак смутени,
обагрят в пламъци сатена
и сладки сълзи разпилени...