СЛАДКО ОТ СМОКИНИ
В малко, скърцащо хотелче
с две смоковници отпред,
срещна ни шетливо лелче
и ни пожела: – Късмет!
Старият Несебър грейна
подир погледа ѝ благ.
И се шмугна – ненадейна,
нейде – да си шета пак.
Стаичката – с телевизор,
Би-Ти-Ви, Канал едно.
И ухаеше на чироз,
сминдух, билки и сено.
А под леката веранда
чорлеше морето глъб.
И – нали е малко шантав,
вятърът ни блъсна в гръб.
После – както рече Господ,
май, заспахме призори? –
и Несебър беше остров,
по-красив и от Капри!
Спомен за доброто лелче
ще си носим дни наред –
малко, скърцащо хотелче
с две смоковници отпред.
© Валери Станков Все права защищены
чорлеше морето глъб
Неподражаем