Далечен си не виждам път към теб,
различен си от моите представи,
излъга ме- не спази клетви и обет,
приключихме- вратите ти затварям.
Със времето дали се промени
или душата ти от кал била е?
Във тази кал потъвах, а пък ти
не ми подаваше ръка да ме избавиш.
Сега те чувствам мрачен и студен,
и нови пътища пред мен изникват.
Не ще направя крачката към теб,
към този който никога не е обичал. ...