15 янв. 2009 г., 19:10

Слава 

  Поэзия » Философская
986 0 19
Казват славата е като сокола,
лети на далеко и на високо,
безмълвен стоиш долу, на скалата,
следиш на полета му красотата.
Зове те към славата суетата,
упойва като наркотик душата,
веднъж достигнал я ти блажен
с почит , ласкателства си обкръжен.
Но реши ли да те напусне тя,
изпадаш в същинска беда,
несретник в бездната на самотата,
виниш на славата нечестна играта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Все права защищены

Предложения
: ??:??