След бурята грейва дъга,
с усмивка душите обгръща,
пришива ни бели крила
и в птици ни волни превръща.
Залепя в очите слънца,
да сочат те пътя предречен.
И с вяра в мечти, чудеса...
обяздваме вятъра вечен.
Летиме... към тази дъга,
която магнитно привлича.
Да минем под нея сега,
то значи, че Бог ни обича! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация