Нощта настъпи с дъжд пороен,
застла ме с небесен черен мрак,
окъпа ме да ме измие от
полепналия от мечтите прах!
Цяла нощ безмилостнно валеше,
беше тъмно отражение на моя свят,
в пороя стъпките ти чувах ясно отдалече,
в локви калях се - да те стигна не успях!
Беше ми студено, мокро
душата ми се чувстваше поне добре,
тя в този мрак непроглед
не чувстваше тъга! ...