След дъжда

19 мар. 2008 г., 21:22

Поэзия » Любовная

686 0 1

Нощта настъпи с дъжд пороен,
застла ме с небесен черен мрак,
окъпа ме да ме измие от
полепналия от мечтите прах!

Цяла нощ безмилостнно валеше,
беше тъмно отражение на моя свят,
в пороя стъпките ти чувах ясно отдалече,
в локви калях се - да те стигна не успях!

Беше ми студено, мокро
душата ми се чувстваше поне добре,
тя в този мрак непроглед
не чувстваше тъга!

Но слънцето сърцето съжали ми,
изгря пурпорно над мен,
очите ми изплакани видяха нов
окъпан слънчев ден!

Прогледнах калните локви,
бяха тихи, светъл бе денят,
нямаше следа от твойте стъпки,
дъждът замина си - излекувал моята душа!

Погледнах със зовящ поглед
нагоре към света лазурен,
прегърна ме топлината на деня
прекрасен... продължавам с вдигната глава!...

След дъжда

Свързани произведения

Комментарии

Предложения