27 окт. 2015 г., 20:44  

... След края... 

  Поэзия » Любовная
502 0 9


                          След края...


Когато със причини или безпричинно се намирам тука без тебе сега:

Не съществуват цветове за света, всичко ми се вижда толкова сиво!

Няма ги незабравимите моменти на лудостта, всичко е толкова скучно!

Красотите на природата ме карат да плача, 

въпреки тях всичко е празно без тебе сега!...

 

Постоянно чуваме и чувстваме, как сърцето ни моли 

да се обичаме и да се целуваме...!

Постоянно сме наясно - две тела и две души,

свързани в едно, така винаги сме заедно, дори след края:

Приближи се до мен, още веднъж и после пак и пак...,

 за да се хванем за ръце...!

Предай се на любовта, както преди - сега и завинаги 

и остави се да те обичам любими, след края...!

 

Когато със причини или безпричинно се намирам тука без тебе сега:

Не съществуват цветовете за света, всичко ми се вижда толкова сиво!

Няма ги незабравимите моменти на лудостта, всичко е толкова скучно!

Няма смисъл да обяснявам колко те обичам,ти го знаеш, прошепна ми,

че аз съм твоята красота!...

 

Постоянно чуваме и чувстваме, как сърцето ни моли

да се обичаме и да се целуваме...!

Постоянно сме наясно-две тела и две души,

в едно, така винаги сме заедно дори след края:

Приближи се до мен, още веднъж и после и после паки пак...,

за да се хванем за ръце...!

Предай се на любовта, както преди-сега и завинаги

и остави се да те обичам, любими,след края...!

 

 

 

                                                           Дотогава винаги ще продължим 

да се чакаме и да се обичаме... 

 

                                                         

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хахахаха хахах,Ел и Вел и двамата ме разбихте !!!Раздвижихте и засмяхме тази страничка!!!Благодаря за това приятно усещане,което оставяте след себе си!!!Ел вече го знае,ще ти го кажа и на теб Вел-Добре дошъл си тук при мен!!!Присъствието ти радва!!!
  • Имаш, още един поздрав, Darling - на Лена Ник!
    Аз просто се пошегувках, ЕЛ!
  • ЕЛ, ти не си ме преброила за човек, защото и аз те поздравих на твоята страничка с една песен... D'accord!
  • Да, ЕЛ, двама... Лили, не ѝ вярвай, тя мен не ме е преброила още за човек... Но някой ден... кой знае?! Много хубаво внушение на стиха, Лили! И силни чувства! И истински! И поздрави!
  • Благодаря,Веси!!!Много усмивки и поздрави!!!
  • Интеррсно и мъдро!Поздравления!
  • Благодаря ти от сърце за коментара Младене!За мен това свързване е възможно не само във мечтите, но и в реалността също.В безкрайно много случаи умираме сами, но когато има истинска любов никога поотделно.Ние си отиваме заедно с тях и когато има го огъня и когато единият е на небето, а другият на земята за любовта няма значение-за нея е важно влюбените дори разделени да бъдат неразделни и тогава любовта продължава и след края, когато нещо раздели една душа ние губим смисълът, живота и целият свят е черен, но какво да се прави любовта е най-упоритата, тя не се отказва и не се предава...тя държи след края ,защото за нея нищо друго няма значение.Това което иска тя не е да имаме смисълът,а да го разбираме и осъзнаваме...Жестоко за нас,Естествено за нея,смисълът,красотата и радостта за всичкИ.Любовта не се интересува колко сълзи ще пролеем за нея и колко мъки ще изстрадаме, дали ни се налага да минем през пълната тъмнина далеч от нея,но това са нещата,които трябва да ни интересуват нас хората!Любовта съществува,ние я раздаваме...Радвам се,че показваш усещанията,който провокират моите творби в тебе.

    Карина,благодаря ти че се отби!Благодаря ти за тези размисли!!!
    Но това е човекът-едно гадателство!Гадателството е нещо,което порсто го знаем,но понеже е сложно за нас не можем да го докажем...А и може би не трябва?Трябва да вървим пътя си с любов!!!

    Благодаря ви и на двамата!!!Поздрави!!!
  • Сърцето и разума винаги спорят и дилемата не могат да решат. Разумът
    пита,но не винаги сърцето може да отговори,Да, наясно сме в реалността! Но и след края, две души остават заедно,в мислите,в спомените,виртуално-може би!Дали енергийните кълбета-душите после пак се събират в космоса,можем само да гадаем.
  • "Постоянно сме наясно - две тела и две души,
    свързани в едно, така винаги сме заедно, дори след края"

    Тези два реда привлякоха вниманието ми към текста. Обаче веднага си задавам въпроса - възможно ли е подобно свързване в реалността? В мечтите то е лесно осъществимо. Ако беше възможно, нима щяхме да умираме поотделно? Хубава вечер от мен, Лили!
Предложения
: ??:??