След края на дъжда
Усещам - над мен вали...
Дъждът греховете ми отмива ли?
Виждам светкавици...
Изтриват ли с блясък болката в сърцето ми?
Облаците бързо се движат...
Времето спряло е, а си мисля, че лети...
Мисля за теб и съжалявам..
За всички незбъднати мечти...
Ти чу ли молитвите ми..
Чу ли как за теб крещя..?
Гръмотевиците носят ли самотата ми..
Заедно с дъжда?
Сгреших милиони пъти и те молих след това...
За прошка, за шанс да бъдем двама и след нощта...
Невиждаш ли болката ми?
Не усещаш ли празнота...?
Мислиш ли за грешките ми...
За това, че мога да се променя?
Чувстваш ли силата на капките сълзи капещи в нощта...
Изплакани горчиви спомени не ме оставят дори и да заспя...
Прости ми, моля те...
Бъди с мен и след края на дъжда!
© Габриела ЛИСИЧКАТА Все права защищены