След петдесет години

Когато раздялата е нежелана, но и неизбежна,

тя идва като ударен от внезапно от близък шамар,

но с нея се ражда и една до болка голяма надежда,

че все някога може би край ще има този кошмар...

Че може би след много, много години,

пътищата ни отново ще се пресекат,

но тогава грешките ни ще бъдат простими,

а чувствата ни няма така да тежат...

Че може би когато децата ни са вече големи

и имат свои животи и силни любови,

може би тогава ще изчезнат всички проблеми

и над реките между нас ще построим мостове...

И по тях един към друг ще се затичаме,

с изтощени нозе и с побелели коси,

дочакали най-накрая мига да се обичаме,

за който с години ще сме мечтали, нали...

И макар и малко остарели и различни,

ще усетим, че изобщо нищо не се е променило,

че още силно буреносно се обичаме,

че времето любовта ни грижовно е съхранило....

Сега тръгвай, не плачи, ще живеем с тази надежда,

че може би ще бъдем заедно след петдесет години,

ще я чакаме, но ако случайно не се състои тази среща -

обещавам в другия живот, да бъда твоята любима!