След полунощ
Съдбата спи и ангели сънува,
докато аз душата ѝ държа
и в мислите си като в златна люлка
нежно я издигам над света.
А с любовта си – топло одеяло –
завивам я от страх да не настине.
Съня ѝ пазя с живото си тяло,
закриляно от бели херувими!
Желанията стискам в шепа –
съдбата утре сладко да нахраня.
Да се усмихне и да ми прошепне: ...