Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
27 мая 2010 г., 13:51

След пороите 

  Поэзия » Другая
851 0 16

Ще се стече животът на порои,

преди да сме усетили, че идва.

И всичко, без което, всъщност, можем,

със някой гръм внезапно ще си иде.

Неумолимо времето ще тръгне,

ще ни поглежда младостта от снимки,

когато дъщеря ни  пак отгърне

албума с радостта на миналото.

Ще пита ”Мамо, ти ли си? Нима?”,

а аз ще се усмихвам многозначно.

Ще се учуди, че младежът там

е, всъщност, най-обичният й татко.

И как така черешата на двора

е стигнала високото на  покрива.

Ще гледа поодтелно всички хора,

които обитаваха живота ни.

Ще съумеем ли тогава да й кажем

че всеки с нещо ни е бил потребен,

дори и този, вадил от колчана

стрелата – да ни прободе в сърцето.

Че, стичайки се в жадните ни вени,

поравно силно с радости и болки,

животът със пороите на времето

не е докоснал вярната ни обич...

 

© Бистра Малинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??