15 июн. 2006 г., 23:10

След раздялата 

  Поэзия
1483 0 2
На добър час си казваме сега.
След раздялата си мислих, че
ще спре света, ще се срине всичко, но
се събудих от голямата лъжа.
Страдах, но не след дълго разбрах, че
така е трябвало да стане, че така е по-добре.
Трябва да се примиря!
Преродих се и се огледах - навън беше толкова цветно,
а аз бях престанала да виждам шареното.
Сега мечтая за новата любов, изгаряща,
която ще ме накара да разцъфтя.
Ще я срещна знам, но за сега е далече.
Как да я повикам?
Как да я помоля при мен да се спре?
Животът ме кара да чакам. 

© Димитрина Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • мноооооооооого ги разбирате беееееееее ))))))))))))))))))Диде,не знаех,че си писателка,какеното
  • Хубавите неща са случайности Истинската любов ще доийде при теб тогава,когато най-малко я очакваш :о) Поздрав! /6/
Предложения
: ??:??