Безличната усмивка на едно
отминало страдание
и крехката съблазън на една потръпваща апатия
в очите ми разчиташ всеки ден.
И няма го това разтърсващо ухание
на огън и любов,
когато гледаш в мен.
Какво ли можех да ти дам от себе си...
Но вече няма как да разбереш.
Това, което някога рисувах
във сърцето си,
е спряло достъпа за теб. ...