След сезона
Студът изчезна -
стопен от парещи лъчи.
Един сезон
изчезна толкоз неусетно -
като любов,
отминала за миг.
Виелици и студ,
безкрайни преспи сняг -
за миг изчезват,
погалени от подранилите лъчи.
Като страст
бушувала в телата
заменена
от досадата и зрелостта.
Светлина
небето озарява -
довчера -
мрачно и студено.
Подобно свободата,
дошла след страшен плен,
във тъмнината
на изгубена любов.
© Даниела Все права защищены