purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
11 мар. 2012 г., 14:54

След среща с обречени 

  Поэзия
589 0 8

Да знаеш и да не искаш да повярваш,

че винаги след залеза настъпва мрак -

това е висша, свръхчовешка дарба.

На обречените да живеят във смъртта

 

и да я превръщат във живот.

Със всяка своя дума да измолват прошка,

не за себе си, за другите, които под

небето се прегръщат с пошлото.

 

Те не съдят. Те поглеждат с очи,

пред които сам си редиш равносметките -

дали наистина си жив, или не си,

дали си буря или пък безветрие.

 

И после отминават. Някъде отвъд.

Тебе те полазват тръпки. Сетне те облива пот.

За миг видял ги, втурваш се по своя път

и казваш: "Каквото и да е, но нека е живот!"

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??